Създаването на първото музикално училище в България се свързва с името на проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение от 1903 до 1907 г., който прави твърде много за развитието на образователното дело в нашата страна. На 16.03.1904 г. малка група хора, които ще останат в историята като основатели на първото българско музикално училище, одобряват правилника на новото училище.
Решено е, че то ще бъде частно, но субсидирано от държавата и ще работи под прекия контрол на Министерство на просвещението. Уточнява се и преподавателският състав: Катя Стоянова, Мара Черен, Николай Николаев, Карел Йермарж, Петко Наумов, Хенри Визнер, Алоис Мацак, Карл Кауцки и Димитър Хаджигеоргиев. Официалното откриване се извършва тържествено на 16.01.1905 г.
През следващите години броят на записалите се ученици бързо нараства. Полага се основата на ученически хор и оркестър. От 1906 г. към преподавателския състав на училището се включва и Добри Христов. През есента на 1907 е решено да се учреди граждански хор към музикалното училище под негово ръководство. През 1909 г. преподавателят по цигулка Петко Наумов образува квартет, с който всеки неделен ден дава концерти. Музикалното училище постепенно се превръща в един от центровете на музикална култура у нас.
На 12.03.1912 г. с решение на Народното събрание училището е преобразувано в държавно. През 1921 г. музикалното училище става среден отдел на новооткритата Музикална академия. Най-изтъкнатите преподаватели от училището - Добри Христов, Петко Наумов, Ханс Кох, Хенри Визнер, Иван Цибулка, Димитър Хаджигеоргиев, Андрей Стоянов, Тодор Торчанов, Димитър Радев и други, са удостоени с професорски звания.
След 1974 г. Софийското училище приема името на големия български композитор Любомир Пипков. От 1997 г. като резултат от многогодишните му високи постижения то е преобразувано в Национално музикално училище “Любомир Пипков”.
В течение на годините НМУ “Любомир Пипков” се утвърди като едно от водещите музикални училища в страната. Неговите възпитаници непрестанно печелят награди и отличия на наши и международни конкурси, изявяват се успешно по концертните сцени в България и чужбина.
Невъзможно е да се изброят имената на всички изявени възпитаници на Софийското музикално училище, защото голяма част от най-добрите български музиканти започват своя път от него: Георги Бадев, Стефан Попов, Георги Желязов, Николай Евров, Антон Диков, Стойка Миланова, Димо Димов, Жул Леви, Александър Владигеров, Божидар Ноев, Иван Дреников, Маргарита Лилова, Сабин Марков, Марта Деянова, Емил Чакъров, Венцеслав Николов, Красимир Гатев, Лидия Ошавкова, Милена Моллова, Виктор Чучков, Петко Радев, Веселин и Мартин Пантелееви, Мила и Юлиана Георгиеви, Ваня Миланова и много други, поели пътя си на музиканти към Държавната музикална академия и десетки други авторитетни висши музикални институции по света.
През 2004 година във връзка с честването на 100 годишнината на НМУ "Любомир Пипков" беше открит новия корпус на училището. В новата концертна зала се проведе първото издание на ежегодния Международен конкурс "Млади виртуози”. НМУ “Любомир Пипков” има няколко камерни и оркестрови формации, които освен с учебно-педагогическа цел- като база за подготовка на младежите за ансамблово музициране, имат задачата да ги инспирират и за публични изяви не само на сцената на училището, но и по най-престижните зали в България и по света. Сред най-изявените са младежкият оркестър и капела, народен хор, струнни, ударни и духови състави.
ДИРЕКТОРИ НА НМУ
Петко Наумов (1904-1912), композитор, автор на оркестрови и камерни творби, цигулков педагог, участвал активно в изграждането на оперното дело в България, един от основателите на Българската народна филхармония, публикувал множество статии по актуални за времето си въпроси.
Николай Николаев(1904-1912), родом от Болград, поканен през 1879 г. лично от управляващия Министерството на народното просвещение Марин Дринов за учител по музика в София. Поел и ръководството на хора при църквата “Св. Крал”, той развива активна музикално-обществена дейност в различни области.
Димитър Хаджигеоргиев (1912-1918), композитор, автор на оркестрови творби и хорови песни. Името му се свързва с изграждането на оперното, оркестровото и хоровото дело в България.
Добри Христов (1918-1920), композитор, общественик и фолклорист, автор на хорови и солови песни, произведения за оркестър и други. Един от първите изследователи на метроритмичните особености на българската народна музика.
Борис Кочев (1947-1954), дългогодишен музикален педагог.
Константин Илиевски (1954-1956), теоретик и музикален педагог.
Найден Найденов (1956-1959), музикален педагог.
Трендафил Миланов (1960-1978), педагог по цигулка, възпитал поколения музиканти.
Милена Куртева (1978-1990), дългогодишен клавирен педагог, автор на методически пособия и школи по пиано.
Евелина Арабаджиева (1990-1992), професор, педагог по цигулка.
Милка Митева (1992-2017), дългогодишен клавирен педагог.
д-р Столина Добрева (2017- ), дългогодишен педагог по китара.
