Тайните послания на народната носия

Ние, българите, обичаме и се гордеем с фолклора си, но едва ли подозираме за скритите послания, които крие той. Дори в най–трудните времена българката не е спирала да претворява идеите и въображението си върху носиите. Пренасяйки старинните мотиви върху съвременните облекла, днес ние несъзнателно разкриваме тайните им символи.

Основният елемент в българската народна носия е шевицата. Голямото разнообразие на цветове, елементи и съчетания изразява богатата душевност на българката, на нейните умения и сръчност. В шевицата има няколко основни цвята – бяло, зелено и червено. Червеното се използва като символ на живота, на майчината кръв и пази от уроки и „лоши очи“. Зеленото характеризира вечно възраждащият се живот, свързан с „дървото на живота”. То олицетворява и пряката връзка на човека с природата. Бялото е символ на чистотата, божествената светлина и вечността.

Много често във везбата на предците ни е вплетена темата за семейството, плодовитостта и благоденствието на рода.

Типичен елемент в българската народна шевица е ромбът. Престилката с ромбовидни фигури маркира детеродната част на женското тяло. Носена от момите значи, че те са готови за женитба и че могат да продължат рода. Ромбът се среща и при мъжкото облекло като пожелание за плодовитост.

Друг елемент в шевицата на българската носия е маказът. Той представя интерпретация на ромб, съставена от два триъгълника, чиито остри върхове се докосват, и означава сродство.

Канатица се илюстрира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа. Изобразяват се децата.

Два насочени навън триъгълника прибавени към основната фигура на ромба, образуват бабица - членовете на рода, които са осъществили сродяване с членове на друг род.

Различията между осемте фолклорни области в България обхващат и носията. Една от най-красивите носии е шопската носия. Тя е много богата и красива. Има 2 вида шопска носия - сукманена и саячена.

Жените от граовския край наричат сукмана литак. Състои се от кенарена риза с широки ръкави, на които има бродерия и понякога дантела (дантелата навлиза в облеклото на жените в началото на 20. век, по пример от чужденците), черен сукман с пайети и гайтани и бродиран колан. Мъжката шопска носия е белодрешна. Състои се от бяла памучна риза с шевици, която се е носила под син или черен елек с гайтани. Панталонът е тесен и изработен от бял и груб плат. Нарича се шаяк. Украсата е с черен или бял гайтан.

Кюстендилската казмирена сая е по-богата от граовския литак. Тя е отворена отпред по цялата дължина и се съединява в частта под гърдите. При пазвата се получава широк закръглен отвор.  Саята се носи на празник или в неделя на църква. Състои се от кенарена риза кошуля с шевици, черна (среща се бяла и зелена) сая, която се изработва от плат бало или казмир, сърмена престилка и сърмен пояс. Украсата на саята е най-богата по пазвата и ръкавите. За красота е използвана сърма (сребристо-златисти фини нишки, които придават особена колоритност и блясък на носията). Количеството използвана сърма е белег за социалното и семейното положение на жената. По-заможните жени носят най-различни накити като пафти, гривни, обеци, гердани от сребърни турски монети, накити за глава и много други.

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет, на древно знание, наследено чрез културните традиции. Ръцете на българката са сръчни, обичта на сърцето ѝ е голяма, а неумолимата ѝ жажда за красота създава магията, наречена българска шевица.

Гергана Гергинова - 11 в клас